bulgarian | english

Българска Геотермална Асоциация

     Начало     Геотермална енергия    Събития     Публикации     Законодателство     Въпроси     Условия за членство     Връзки     Контакти

Геотермичен каталог

на България

        ТЕРМАЛНИТЕ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ – РЕСУРСИ  И ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Собствеността на минералните (термални) води в България е изключителна държавна и публично общинска. Минерални води държавна собственост са води от находищата, включени в списъка на Приложение №2 на Закона за водите. Те се администрират от Министерския съвет, Министерството на околната среда и водите и от Басейновите дирекции, съответно по Закона за концесиите (2006) и по Закона за водите (1999).

Минерални води публична общинска собственост са води от находищата извън списъка на Приложение №2 на Закона за водите. Те  се администрират от съответните общини по реда на Закона за общинската собственост.

Все още няма публикувани представителни данни за актуалното състояние на използване на термалните водите общинска собственост. Поради това, оценката за приложението е направена основно на базата на официално публикуваната информация за минералните води държавна собственост.

Според данните, съобщени от Министерство на околната среда и водите към 1 юли 2010, утвърденият експлоатационен ресурс е оценен на 1979,99 l/s, от който 1415,19 l/s (71,47%) е  свободния ресурс. През последните 5 години, използваното количество термална вода се е нараснало незначително - от 25 до 28%.

Българската територия е богата на минерални води с температура в интервала от 20 ^oC до 100 ^oC. Температурата на водата не е по-висока от 50^оС за около 72% от разкрития ресурс на находищата държавна собственост, (Фиг.1а), а дебитът им варира между 1 и 20 l/s за 75% от тях, (Фиг.1 б). Общият им  динамичен ресурс възлиза на около 4600 l/s, (Петров и др.,1998).

Най-висока температура на водата (98^oC) е измерена  в Сапарева баня (Ю.България), докато най-големите водни количества са концентрирани в североизточна България.

Като цяло в района на Южна  България са разкрити по-високо температурни находища и по-големи водни количества в сравнение със северната част, Табл.1, (Bojadgieva et al.,2010).  По отношение на използвания дебит, обаче,  показанията в Северна България са за  20,5 % от разкрития ресурс, докато в Южна  България са по-ниски -  14,5 %, Фиг.2. 

Разпределението на основните хидротермални басейни на територията на България  е показано на Фиг.3., а  използвания ресурс във всеки от тях  - на   Фиг.4. Водещи позиции има Варненския артезиански басейн, следван от Струмската система, Чепинския и Южно средногорския басейни (Bojadgieva et al.,2010),