bulgarian | english

Българска Геотермална Асоциация
 

    Начало     Геотермална енергия    Събития     Публикации     Законодателство     Въпроси     Условия за членство     Връзки     Контакти
1.

  

 

 

 

 

 

 

Диаграма на Линдал

Диаграмата на Линдал предлага възможни  приложения на геотермалната вода при различна температура.

 

 

 

 

 

 

 

Често задавани въпроси

 

1. Каква е температурата на термалните води в България?
България е богата на термални води с температура в диапазона от 20°C-100° C. Около 43% от водите имат температура между 40 ° и 60° C. 

 

2. Как се използват термалните води в България?
Термалната вода се използва за балнеолечение (превенция, лечение и рехабилитация, в плувни басейни), отопление и климатизация, оранжерии, геотермални инсталации (GSHP), директно топлоснабдяване и бутилиране за питейни цели

 

3. Какво представляват термопомпените инсталации?
Термопомпите са електрически задвижвани устройства, които използват естествената топлина съхранена в земята и/или подземните води за отопление и охлаждане в бита или промишлеността

 

4. Колко ефективни са термопомпите ?
Термопомпите са едни от най-ефективните отоплителни и охладителни системи в днешно време, с отоплителна ефективност 50-70% по-висока в сравнение с други системи и охлаждаща ефективност от 20 до 40% по-висока в сравнение със съществуващите климатици. 

 

5. До колко безопасни са термопомпите ?
Термопомпите са безопасни и защитени, тъй като липсва изложено на открито оборудване. Външните тела не могат да бъдат повредени или да наранят хора и животни. При термопомпените инсталации  няма открит пламък, запалими течности или потенциално опасни резервоари за съхранение на гориво.

6. Колко струват термопомпите ?
Първоначалната инвестиция за инсталациите е по-голяма в сравнение с цените на стандартните системи. Въпреки това, разчетите показват, че разходите за геотермално отопление, охлаждане и вода за битови цели, са значително по-малки и водят до икономия на енергия, която бързо компенсира първоначално вложените средства.

7. Как термопомпите защитават околната среда ?
Термопомпените системи осигуряват съхранение на природните ресурси чрез осигуряване на ефективен контрол върху климата в помещенията. При използването на топлината от земята не се отделят вредни емисии в атмосферата. Термопомпите свеждат до минимум унищожаването на озоновия слой с помощта на фабрично запечатани системи за охлаждане, които не се презареждат никога или в редки случаи.

 

8. Какво е  геотермална енергия ?
Геотермалната енергия е енергията, съдържаща се под формата на топлина във вътрешността на Земята. Произходът на тази топлина е свързан с вътрешната структура на нашата планета и физическите процеси, протичащи там. Въпреки факта, че тази топлина се намира в огромни, на практика неизчерпаеми количества в земната кора, тя е неравномерно разпределена, рядко концентрирана, а често и на дълбочина твърде голяма, за да бъдат използвани промишлено.

Топлината се движи от вътрешността на Земята към повърхността. В дълбочина се наблюдава повишаване на температура на скалите, което се обобщава с т.н. геотермичен градиент – при нормални условия той е 30 oC/km.

Съществуват области в земната кора, които са достъпни чрез сондиране и където градиентът е доста над средните стойности. Това се случва, когато, недалеч от повърхността (на няколко километра) има магмени огнища, подложени на охлаждане, които са все още в течно състояние, или в процес на втвърдяване, и освобождаване на топлина. В други области, където магмена дейност не съществува, натрупването на топлина се дължи на специфични геоложки условия в земната кора, като геотермичният градиент достига аномално високи стойности.

Топлината се предава от дълбочина чрез кондукция и в последствие по конвективен път, чрез геотермални флуиди, в ролята на топлоносител. Обикновено като такъв служи вода от повърхността, която прониква в дълбочина по подхранващите зони и се загрява при контакта си с горещите скали. Водата се събира във водоносни хоризонти с високо налагане и температура, понякога надвишаваща 300oC. Тези резервоари се явяват основна част на повечето геотермални полета.

В повечето случаи резервоарите са покрити с непроницаеми скали, които пречат на горещата вода да достигне лесно до повърхността и я задържат под налягане. Температурата на скалите и хидрогеоложките условия предопределят дали водата може да е под формата на прегрята пара, пара смесена с вода или просто топла вода.

За извличане на горещите води се използват сондажи. Водата може да се използва за производство на електрическа енергия (при високи температури) или за отопление и промишлени цели (при ниски температури).

Геотермалните полета представляват системи, в които има непрекъснато движение на топлина. Водата прониква в резервоара през зоните на подхранване и го напуска чрез водочерпателните сондажи. Процесът на реинжекция може да компенсира част от добитите водни количества и до известна степен удължава времето за експлоатация на геотермалното находище. По тази причина геотермалната енергия може да бъде причислена към възобновяемите енергийни източници.

Използването на геотермалните води може да се причисли към две категории – за производство на електрическа енергия и за директна употреба. Производството на електрическа енергия може да се реализира при температура на водата над 150 oC, но това може да стане и при по-ниски температури – при системи с термодвойки (температура на водата над 85oC) Идеалната температура на термалните води за отопление е около 80oC.  При монтиране на по-големи радиатори в къщи или използването на термопомпи или спомагателни котли може да се използва вода с температура различаваща се само с няколко градуса от тази на околната среда.

 

Материалите са взети от следните източници

Enrico Barbier (1998)- Geothermal Resources, In:Proceedings, ISS, Heating greenhouses with geothermal energy, ed. K.Popovski and A.Rodriges, Ponta Delgada (Azores), Portugal, Sept.,1998.

Enrico Barbier (1998) - The status of world geothermal development. In:Proceedings, ISS, Economy of integrated geothermal projects, ed. K.Popovski and A.Rodriges, Ponta Delgada (Azores), Portugal, Sept.,1998.